| Subject: NVD! - ili kak da se hranim za zdrave i dobra figura. |
Author:
marin_g_m
|
[
Next Thread |
Previous Thread |
Next Message |
Previous Message
]
Date Posted: 13:47:07 09/27/03 Sat
Да се храним за здраве и добра фигура: Шокиращата истина
Денят е 7 юли, 2002. Списанието се казва New York Times Sunday Magazine. Статията е “А дали всичко не е било една дебела лъжа?" ("What if it's been a big fat lie?”). Авторът се казва Гари Таубс. Статията поражда невероятен отзив, защото тотално разбива мита, че холестеролът в храните и яденето на наситени мазнини(животински:) е вредно, опасно и дори смъртоносно. Вреди ли холестеролът и мазнините на сърцето? Абсолютно НЕ! Америка е в паника :) Чатовете се пълнят с хора задаващи въпроси, на които никой не може да отговори. Защо авторът е озаглавил така статията? Защото не само, че всичко е един мит, ами този мит съвсем целенасочено е поддържан по върховете на Американската Кардиоложка Асоциация. Оригиналната статия може да прочетете тук http://www.maxercise.com/Press/frontpage-news_Press.html
Нека първо обсъдим какво е това холестерол и защо толкова шум се вдига около него. Холестеролът е химично съединение, което не се разтваря във вода. Природата го използва в мембраните на всяка клетка за да я направи "непромокаема". Тази функция на холестерола е жизнено важна за осигуряването на вътреклетъчна хомеостаза. Фактът, че клетките са непромокаеми, е критично важен за нормалното функциониране на клетките от нервната система. Ето защо най-голяма концентрация на холестерол има в мозъка и други части на нервната система. Холестеролът се транспортира в кръвта във вътрешността на сферични молекулни съединения от мазнини(липиди) и протеини, които се наричат липопротеини. Липопротеините имат различни имена в зависимост от химичната им плътност.
Тези които ни интересуват са HDL(high-density lipoproteins) и LDL(low-density lipoproteins). Главната задача на HDL е да пренасят холестерола от периферните тъкани към черния дроб, където холестерола се изхвърля с жлъчната течност или се използва за други цели(холестеролът е прекурсор на важни хормони като да речем тестостерон:). LDL пренасят холестерола в обратната посока(от черния дроб към периферните тъкани). Повечето холестерол се произвежда в черния дроб.
Когато на клетките им трябва холестерол, те викат на помощ LDL за да им достави ценното вещество. Повечето холестерол (около 60-80%) в кръвта се пренася от LDL(който се нарича "лош" холестерол от групата малоумни учени поддържаща митовете за холестерола, но затова след малко). Само 15-20% от холестерола в кръвта се пренася от HDL(или така измисления "добър" холестерол). Малка част от холестерола се пренася от други липопротеини.
Сега може би ще запитате: "Аджеба, защо на естествени вещества в кръвта с важна биологична функция се лепва етикет 'лоши' ако пренасят холестерол от черния дроб към периферните тъкани, и 'добри' ако пренасят холестерол към черния дроб". Причината е в една камара изследвания, които показват, че колкото е по-завишен LDL("лошия" холестерол) и занижен HDL("добрия" холестерол) толкова по-голям е рискът от инфаркт. Казано по друг начин по-малък коефиецент на HDL/LDL и рискът от инфаркт е по-голям.
Можем ли с диетични промени да влияем на холестерола в кръвта? Може "до известна степен" но затова по нататък.
Хора, които отслабват, намаляват холестерола в кръвта(не е нужно да си Дарвин за да се сетиш, че по-малко тегло е равно на по-малко клетки и нужда на клетките от холестерол). Значи дебелите хора имат по-голям риск от инфаркт и повече "лош" холестерол. Значи холестеролът е виновен(би заключил някой доктор с 3 мозъчни клетки). Ние пък можем да питаме дали пък по-голямото тегло и физическа неактивност не е виновник за повишения риск от инфаркт.
Пушенето увеличава "лошия" холестерол. Физическата активност(спорт, тежести, аеробики или там каквото пожелаете) намалява "лошия" холестерол и увеличава "добрия".
Така засега най-важното. Единствената разлика между "добрия" и "лошия" холестерол е в посоката на движение.
Какво пропуснахме?
Защо тогава Американската Кардиоложка Асоциация тръби, че кравето масло е вредно, а маргарина(без холестерол) е полезен? Дали тука не са заложени други интереси(от доста комерсиален вид).
Да се върнем около годината 1948 в USA. Тогава са първите опити за пробутване на маргарина напред на пазара и първите правителствени пари са дадени за изследване на холестерола. По това време всички научни изследвания показват че:
1) Холестеролът в кръвта НЕ ПРИЧИНЯВА проблеми на сърцето. Ако трябва да се продава маргарин, това би означавало да се обърне истината;
2) Холестеролът в храната, която ядем, НЕ ПОВИШАВА холестерола в кръвта. Това е толкова елементарна функция на хомеостазата в организма, че не знам как изобщо някой е повярвал в обратното. Ако трябва да се продава маргарин, това би означавало да се обърне истината;
Хората, които е трябвало да защитават интереса на маргариновата индустрия се заемат с доста трудна задача(която впоследствие води до много други проблеми ама за това след малко).
1) Трябват им изследвания за подкрепа на теорията им, че холестеролът в кръвта е убиец. Единственото "подобно" изследване дотогава е на руснака Николай Аничков от 1913г. Този зъл гений хранил зайци с чудовищни количества холестерол и горките зайчета умрели от инфаркт. За един средноинтелигентен човек не е кой знае какво да прозре екстремната простотия на това изследване и не може да пренебрегне факта, че зайците са тревопасни и не са свикнали да ядат животински мазнини. Единственото, което се доказва в този брутален опит е че не трябва да си храним зайците с месо. Дори до днес привърженици на мита за връзката между холестерола и инфарктите цитират това "научно" изследване. Ето ви скорошен цитат от д-р. Кенет Купър: "След експериментите на Аничков, връзката между храните богати на холестерол и втвърдяването на артериите започна да се изяснява".
2) На маргаринчовците им трябват научни изследвания, които да докажат, че храните богати на холестерол вдигат холестерола в кръвта. Това вече става доста трудно, защото има дузина изследвания по това време, които доказват обратното. По точка 1) се справят малко по-добре с доста манипулация по изследванията и статистическите методи.
Горе долу по-това време(1953г.) д-р Ансел Кийз от Университета в Минесота "връзва" някакво изследване за да "установи" връзка между мазнините в храната и увеличен риск от инфаркт. Тъй като доста други "необвързани с маргаринчовците" учени по това време не са пасли трева(хм сигурно яко мръвки са набивали) доказват по най-неоспорим начин, че изследването на д-р Кийз е по-скоро нагласяне и недоглеждане, отколкото наука. Само че този факт не спира Конгреса на Щатите и Американската Кардиоложка Асоциация да препоръча диета с малко мазнини(най-вече растителни) и богата на въглехидрати. След като 1 грам мазнини е 9 калории, а 1 грам въглехидрати е 4 калории, значи ако подменим мазнините с въглехидрати имаме 50% намаление на калориите. Имаме отслабване, по-нисък холестерол и т.н. Е да ама Америка си е известна и до днес с много дебело население. Горе долу по-времето на препоръките за диета с малко мазнини тръгва Американския проблем с надебеляването.
За пълен анализ на измислиците прочетете статията на Гари Таубс. Нека сега разгледаме 2-те мулти-милионни изследвания, които използват маргаринчовците за да докажат грешната теория. Едното е Multiple Risk Factor Intervention Trial (MRFIT), а другото е Lipid Research Council-Coronary Primary Prevention Trial (CPPT). И двете изследвания използват мъже на средна възраст. И в двете изследвания мъжете са подбрани с високи нива на холестерол. ТЕ ВЕЧЕ СА БИЛИ С РИСК! MRFIT изследването дори ги подбира пушачи с високо кръвно налягане. Отново болни хора!
MRFIT разделя хората на две групи. Експерименталната група се "лекува", а контролната не. Експерименталната група е на диета с малко мазнини и холестерол. Освен това използват хапове за намаляване на кръвното налягане и препоръчват спиране на цигарите. В експерименталната група се намаля консумацията на холестерол с 42%, наситени животински мазнини с 28% и калориите с 21%! Хората в експерименталната група са денонощно преследвани психически и 50% от тях дори отказват цигарите. Какви са резултатите? Никаква разлика в смъртността от инфаркт между двете групи, и намаление на холестерола в кръвта между 5%-6.7%. Пълен провал за изследване за над 115 милиона долара. Естествено намалението на холестерола е от загубата на тегло и спирането на пушенето. Маргаринчовците очаквали 25% намаление на смъртността, ама нейсе нищо :) 115 милиона долара на вятъра.
Какво да кажем за другото изследване - CPPT. Първо, това не е хранително изследване, а фармакологично. При CPPT докторите администрират cholestyramine, мощен препарат, който помага на черния дроб да ексрементира холестерола в жлъчката. Учените постигат намаляне на холестерола от около 8.5%(не забравяйте, че тези хора са били болни и с висок холестерол). В групата вземаща cholestyramine имало 30 случаи на смърт, а в контролната група 38. Маргаринчовците заявяват, че това е 24% намаление на риска от смърт! А дали е така? Хайде да смятаме. В експерименталната група има 1906 мъже, а в контролната 1900.
30/1906 = 1.57% смъртност
38/1900 = 2.00% смъртност
Разликата е 0.43%! Доста различно от измислените 24%(обичам я тая наука стакмистиката). Офицялното изявление след CPPT е: "за всеки 1% намаление на холестерол, имаме 2% намаление на риска от инфаркт". ХАХАХАХАХАХХАХАХХА! Вервайте им. Това, което не се казва официално е, че в експерименталната група зачестява смъртността от рак на стомаха. Проста сметка: ако намалим холестерола на 50% значи рискът от инфаркт става 0% :)))
Не само, че изследванията не доказват теорията, ами може да се каже, че дебелият Американски народ е целенасочено лъган в последните 40-50 години.
За десерт съм оставил изследването на Framingham. Изследването показва, че няма никаква разлика в смъртността от инфаркт на хора с 205 mg/dL (нисък холестерол) и 294 mg/dL(висок холестерол). А 95% от популацията на света е в тези граници - рискът е един и същ, нямащ нищо общо с холестерола. Резултатите се крият 10 години, и излизат на бял свят в "Архиви на Вътрешна Медицина" 1992г тихичко тихичко, да не би някой да прочете :) Д-р Уилям Канел тогавашният шеф на Framingham заявява: "Общото количество холестерол в кръвта е меродавен индикатор на риска от инфаркт". А ето какво казва неговият наследник Уилям Кастели: "..колкото повече животински мазнини и холестерол се консумират, толкова по-ниско е количеството на холестерола в кръвта....ние открихме, че хората, които ядат най-много холестерол, животински мазнини и калории тежат най-малко и са физически най-активни.." Хопала, тропала. Наследникът шамаросва предшественика си задето лъже. Митът се изпарява. За мотивите на докторите поддържащи тази лъжа няма да пиша повече, че ми настръхват косите.
Каква е поуката от написаното досега? Яжте мазнини и холестерол без притеснение:)
Най-оптималната диета за здраве, спорт и добра фигура
Какво регулира теглото?
Калориите в храните са най-важният фактор при разбирането на регулацията на телесното тегло. Може би сте се чудили на някои хора, които ядат като разпрани и не дебелеят. Доктори от цял свят са се опитвали да разберат в продължение на години, как така някои ядат но не дебелеят. Изникват теории за бърз и бавен метаболизъм и разни болести и дефекти свързани с метаболизма. Естествено всичко е една заблуда, която по-късно д-р. Шолер разбулва.
Откъде тръгва заблудата за калориите? Ами изследвания върху дебели американци показали, че дебелаците не ядяли повече от слабите. Но после се оказало, че дебелаците скривали част от истината, а именно докладвали между 20-50% по-малко калории, и около 30% повече активност :) Обаче съвременните методи за проследяване на калориите ги хванали :) и 30-години изследвания по въпроса отиват по дяволите.
Ям само по 1000 калории на ден и спрях да отслабвам. Какво да правя?
складирани калории = калории изядени - колории изхарчени (може да е с отрицателна стойност :)
Не всичко обаче опира до калориите :) Когато ядем твърде малко или пък сме стопили голяма част от мазнините ни, тялото ни започва да се опитва да задържи безценните мазнини. Включват се предпазни механизми за оптимизиране на метаболизма, тялото преминава в режим на харчене на малко калории. Може да се почувстваме отпаднали и да огладнеем зверски. Най-доброто в случая е да излъжем тялото, като просто ядем повече И ХАРЧИМ ПОВЕЧЕ калории. Ако решим да поддържаме калориен дисбаланс от 500 калории за отслабване, много по-ефективно е да ядем 3500 калории и да харчим 4000, отколкото да ядем 1000 и да харчим 1500.
Дали високовъглехидратната диета е най-добра?
Корените на високовъглехидратните диети идват от демонизирането на мазнините. Откакто Американската Асоциация на Кардиолозите дава препоръка за високовъглехидратна диета проблемите на Америка с наднормено тегло не се решиха, а се задълбочиха. Вече знаем, че мазнините не са вредни. Нека разбием другите митове.
Интелектуалните гиганти от ранга на Ансел Кийз вярват, че като заместим мазнините с въглехидрати ще намалим количеството на изядените колории наполовина. Само, че с вяра нещата не се получават. По времето на г-н Кийз науката за изучаване на метаболизма не е била в най-върховата си форма и даването на съвети и препоръки е просто предположение, а не наука. Защо въглехидратите не водят до отслабване? Отговорът е прост. Тялото ни дава сигнал, че сме гладни когато клетките ни страдат от липса на гориво. Точно така, гладът не зависи от количеството поети калории, а от достъпността на гориво за клетките. Когато хапнем въглехидрати, кръвната захар се вдига, с нея и инсулинът. Инсулинът е хормон, който складира горивото от кръвта в мускулите, черния дроб и мастните депа. След като инсулинът се развихри в кръвта не остава гориво, обикновенно ни се доспива, клетките ни започват да негодуват и опа - пак сме гладни. Този зъл цикъл е особено очевиден при бременни жени. Хайде да дебелеем.
Едно от предмствата на нисковъглехидратната диета се изразява в намален апетит.
Какво гориво предпочита тялото ни?
Нека сега се заемем с най-голямата измислица: въглехидратите са предпочитаното гориво за човешките клетки. Ами нека зададем въпросите: "Защо ако тялото предпочита въглехидрати за гориво, така безпощадно ги превръща в мазнини(процес открит 'официално' още през 1852г)? Защо главният ни енергиен склад е от мазнини? След като са толкова важно гориво, защо въглехидратите в кръвта и последвалата секреция на инсулин се опитват да премахнат горивото от кръвта?". Мислите че въглехидратите са важни? Защо няма незаменими въглехидрати? Човешкото тяло се нуждае от малко въглехидрати за жизнените процеси и може да си ги набави от протеини и мазнини, но не може да си синтезира незаменимите аминокиселини и мазнини! Нещо не е наред, сигурно майката природа е тъпа, или великите учени нещо ни баламосват.
ФАКТ: Мазнините са предпочитаното гориво за клетките
Последните изследвания по клетъчен метаболизъм показват недвусмислено, че 80% от енергията при покой и между 66% и 75% от енергията при физическо натоварване идват от мазнини! Обаче малкото учени знаещи този факт си траят за да не притеснят американските институции, които години наред насаждат високовъгл. диета.
На най-ниско химично ниво клетките използват едно и също вещество за енергия, но източниците му на получаване са различни. Дали ще се получи от мазнини, въглехидрати или протеини? Това ни интересува(но не и клетките). Представете си, че имате кола, която върви и на безнин, и на газ и на дизел. Двигателят е така направен, че всеки от 3-те ви резервоара с гориво отива в отделна камера където горивото се преработва в четвърти вид горив(например спирт) и се подава на двигателя. Точно така е в човешкото тяло. Горивото било то въгл. или мазнини влиза в химични реакции посредством ензими и се превръща в универсалното гориво(АТФ), което всяка клетка може да харчи. Мазнините и въгл. използват различни ензими за превръщането си в енергия. Човешкото тяло е икономично и не произвежда ензими, които не му трябват. Ако не ядем много въгл., и ядем много мазнини ще имаме повече ензими за мазнини и ще използваме повече енергия от мазнините :). Прегледайте диаграмата по-долу. Там универсалното АТФ гориво е на Английски като ATP.
Това, което е критично важно да разберете е че гориме ли повече мазнини, гориме по-малко въглехидрати. Обратното е също вярно. Тялото е така измислено от майката природа, че консумирането на въглехидрати пречи да харчим 100% от енергията от мазнини, и ни кара да гориме само 60-80% от мазнини. Парадоксът е че консумирането на въгл. хем не може да изтласка метаболизма в посока повече от 30% от горивото да идва от въгл., хем подтиска производството на ензими за горене на мазнини. Резултатът е, че се ограбваме от енергия. Какъв е тогава нашият съвет? Ограничете въгл. за сметка на мазнините. Тогава тялото ви започва да произвежда ензими, които да превръщат мазнините в енергия. Колко време трябва да се храните така за да достигнете максималните стойности на тези ензими? От 2 до 6 месеца. Това е дълъг период от време, но усилията си струват. То е същото като алкохола. Трябват няколко месеца яко пиене, ако искате да произвеждате много ензими, които разграждат алкохола. Чак след няколко месеца поркане ще можете да си правите спокойно по бутилка водка:)
Защо тогава изследванията показват, че високовъгл. диета дава по-добри спортни резултати от нисковъгл.? Резултатите идват от неразбирането на гореописаните механизми. Ако човек е свикнал да приема много въгл. както е 99% от населението, като го храниш с много мазнини и малко въгл. преди да е приключил периода на адаптация спортистът няма да има ензимите нужни да подменят тези 20-30% енергия, които са идвали от въгл. След периода на адаптация спортните резултати стават по-добри от всякога!
През периода на адаптация ще се чувствате по-малко енергичен от преди това. След периода на адаптация ще станете динамит. Най-трудни са първите 2 седмици.
Колко трябва да намаля въгл. за да стана машина за горене на мазнини? При повечето хора намалянето на въгл. под 25% от всички калории работи. При намалянето на въгл. на 13% има 100% успех от всеки! Ако искате универсално правило дръжте въгл. под 100гр. ако сте тежичък(над 80кг) или под 80гр ако сте по-лек(под 80кг). Тези стойности са горният лимит, няма да ви се разсърдим ако не ядете въгл. изобщо, въпреки че не е нужно чак толкова :)
Защо да не ядем много въгл. - излишно вдигат апетита, намалят горенето на мазнини, увеличават правенето и складирането на мазнини, ограбват ни от потенциалната ни енергия, затрудняват едновременното качването на мускули и сваляне на мазнини и както ще разберете след малко са кофти за здравето:)
Учените от доста време се чудят защо след пълно изтощаване на мускулите, гликогенът в тях е само с 40% по-малко. Ако въгл. бяха предпочитаното гориво, щяхме да изчерпим пълните запаси от гликоген след изтощаване :) Голяма част от енергията за мускулите идва от междумускулните триглицериди(вид мазнини:). Метаболизмът е сложна материя и за да не се задълбаваме ще караме направо.
Освен чрез консумирането на малко въгл. другият начин да увеличим мастно-конвертиращите ензими е физическата дейност. Да, всякаква интензивна физическа дейност увеличава ензимите, които разграждат мазнини. Това е още едно доказателство, че тялото ни предпочита мазнини. По-интензивното трениране(като спринтирането) е по-добро от по-ниско интензивното(като аеробиката) ако целим да увеличим ензимите, които горят мазнини. За предимствата на високо-интензивните натоварвания ще отделя цяла друга статия.
Ако още не сте убедени, че тялото предпочита мазнини прочете интервюто с д-р Елис на
http://www.targetedbodysystems.com/artspo2.html
Какво се случва в тялото ни при тази диета? След като ядеме малко въглехидрати и не секретираме много инсулин, всичките ни мастни депа започват да освобождават мазнини под формата на свободни мастни киселини. Това може да стане само в отсъствието на инсулин(липса на въгл.). Обаче сме свикнали да ядем много въгл. и мастно разграждащите ни ензими не са в пиковите си стойности. Черният ни дроб раздробява свободните мастни киселини на по-малки липиди, които се наричат кетони, защото високи концентрации на свободни мастни киселини в кръвта са токсични. Отново нямаме нужното количество мастно разграждащи ензими и част от кетоните излизат през потта, дъха и урината. Това е само първите 1-2 седмици, и всеки ден от тези 1-2 седмици губим около 100 калории под формата на кетони. Може да има неприятна миризма от кетоните, но това е временно. Тъй като преди да сме се заели с тази диета сме хапвали много въгл. и около 20-30% от енергията сме черпили от въгл. а сега тези въгл. липсват през първите 1-2 седмици може да чувстваме липса на енергия. През това време тялото ни започва да произвежда ензимите, които са ни нужни за използване на преобладаващото гориво(мазнините). Постепенно ставаме все по-енергични, докато настъпи пълната адаптация. Тогава вече сме по-енергични от всякога и използваме почти 100% от енергията от мазнини.
Какво става ако не сме хапвали известно време? При въгл. адаптираните хора организмът си набавя нужната глюкоза, от протеините и резултатът е, че си изяждаме мускулите. Ето защо билдерите препоръчват редовно хранене - заради високовъгл. диета :) При мазно адаптираните хора нуждата от глюкоза е минимална и съответно мускулните загуби също са минимални. Протеините пазят мускулната ви маса, мазнините при мастно адаптирани хора пазят протеините :)
Вредна ли е диетата с малко въгл и много мазнини? Нека тука да оборим няколко мита свързани и несвързани с диетата.
Мит #1 - Кетоните са лоши вредни отпадъчни вещества
Кетоните са били намерени за пръв път при диабетици и погрешно са били смятани за вредни. Очевидно в кръвта на диабетиците не се появява често инсулин. Липсата на инсулин в кръвта освобождава много мазнини от мастните депа, които в последстви се раздробяват на кетони. Няма нищо лошо в кетоните. Кетони може да се наблюдават и при хора, които използват някаква форма на лечебен глад. Много хора се чувстват страхотно при гладуване и едва ли не получават някакви просветления. Познайте защо? Защото мозъкът ви обожава кетони. Нервната система не е пригодена да гори свободни мастни киселини, но пак повтарям ОБОЖАВА КЕТОНИТЕ. Всяка клетка в тялото ви предпочита кетоните(вид мазнини) като гориво, въпреки че много хора вярват обратното. Пробвайте и се убедете сами.
Какво все пак са кетоните? Мазнините в тялото се складират под формата на триглицериди. Молекулите на триглицеридите изглеждат като голяма буква Е. Вертикалната линия в буквата Е е гръбнака на триглицерида и се нарича глицерол. Трите хоризонтални линии представляват дълги вериги мастни киселини. За да опростим нещата ще представим дългите вериги мастни киселини само с въглеродния атом. Триглицеридът изглежда така:
C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C
C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C
C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C
Всеки ред представяме с 18 въглеродни атома. Преди да напуснат мастните депа триглицеридите стават ди(две вериги)- и после моно(една верига) и отиват в кръвта. Една моноглицеридна верига C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C са нарича свободна мастна киселина. Когато влязат в кръвта 18 верижните молекули се свързват химически с протеин на име албумин, който ги транспортира. Активните тъкани(мускули и органи) използват триглицеридите за енергия, като първо 18 вериж. триглицерид се раздробява на 9 верижки от по два въглеродни атома C-C. Веригите от по два въглеродни атома C-C се нарича acetylCoA. AcetylCoA е главното вещество, което тялото използва за превръщане в гориво(вижте по- горе пак картинката). Както вече обяснихме при гладуване или нисковъгл. диета кръвта бързо се напълва със свободни мастни киселини, което не се харесва на тялото и черният дроб набързо изсмуква свободните мастни киселини и ги надробява на 9 двувъглеродни вериги C-C. След това черният дроб рекомбинира две C-C вериги(acetylCoA) в четиривъгл. верига C-C-C-C. Ей това се нарича кетон и не е изобщо вредно. С една проста химична реакция кетон се раздробява на 2 молекуки acetylCoA, а както се вижда от горната картинка acetylCoA е веществото което се превръща в енергия. Кетоните са най-добрия и бързо достъпен източник на гориво за всички клетки. Както видяхме лошата им слава идва от диабетиците и неинформираността на докторите относно метаболизъм.
При няколко експеримента група учени доставят гориво на мускулни клетки под формата на кетони, свободни мастни киселини и глюкоза(кръвна захар) за да изследват в какъв ред мускулните клетки ще предпочетат гориво. Резултатите са: мускулните предпочитат да горят кетони като главното им гориво!
Мит #2 - Диети с повече протеини са вредни за бъбреците и причиняват загуба на калций
След 8 годишно изследване статистиката показва еднаква вероятност на бъбречни заболявания при хора, които ядат много месо и високовъгл. вегетарианци. Проблемите с бъбреците най-честно са свързани с диабет, а диабетът е проблем на въгл. метаболизъм. Диета с малко въгл. намаля риска от диабет, а при диабетици е перфектна(и не само при тях:). Натоварването на бъбреците от диета с повече протеини се асоциира с 10% увеличаване на работата на бъбреците, но както вече ви казахме това не води до бъбречни заболявания.
Митът за калция пък е просто невероятен. Изследванията неоспоримо свързват месоядните хора(много протеини) с по-висока плътност на костната система.
Мит #3 Мускулната маса ускорява метаболизма
Сигурен съм сте го чували само че изследванията показват, че и 100 кила мускули да имате, горите нищожно повече отколкото ако имата 100кила сланина, в състояние на покой. За да се възползвате от мускулите си трябва да ги накарате да работят, в покой не ви вършат никаква работа и не ускоряват метаболизма.
Мит #4 Яденето на много протеини ускорява метаболзма
Това се свързва с термичният ефект на протеините т.е. хапването на много протеини иска повече енергия при храносмилането. Разликата е толкова нищожна, че може спокойно да не и се връзвате. Изследването твърди, че в период от 4 часа след хапването горите 50 калории повече. Тези 50 калории може да ги изгорите за 2 минути в залата :)
Мит #5 Диетата с много протеини и мазнини повишава pH-to в организма
Основният аргумент на този мит е, че се повишава pH-то на урината. Организмът поддържа pH около 7.3-7.4 и това не може да се промени, независимо какво ядем. Единствено болест може да промени pH в организма. Урината изхвърля всичко което застрашава вътрешната хомеостаза :)
Мит #6 Цикличните кетогенични диети(нисковъгл)
Не следвайте цикличните кетогенични диети. Те ви дават 5 дена от седмицата почти без въгл. и след това ви карат да се тъпчете 2 дена с въгл. Това е супер малоумно тъй като отивате от едната крайност в другата. Тази идея идва от едно изследване, което показва по-голяма издръжливост при зареждане с въгл. Само че изследването е проведено върху въгл. адаптирани спортисти, а не мастно адаптирани такива :)
Каква е връзката между здравето и въглехидратите?
Нисковъглехидратната диета е най-здравословния начин за хранене! Искате доказателства?
Първите исторически сведения за нисковъгл. диета датират от времето на Херодот. Херодот пише за срещата между Персийска делегация и кралят на Етиопия 5 век преди Христа:
"..Най-накрая кралят на Етиопия опита от виното и му се стори вкусно, след като научи за процеса му на производство. И накрая за последен въпрос той попита кралят на Персия какво яде и до каква възраст живеят Персийците. Следва обяснение за житото и хляба, и че кралят яде хляб и че Персийците обикновенно не доживявали повече от 80години.... От своя страна Персийците питали Етиопците колко дълго живеят и какво ядат. Отговорът на Етиопците бил, че живеят обикновено 120 години и ядат сварено месо и мляко..".
Как така Етиопците дават съвети различни от научните светила за дълголетие :)? Ето какво пише Антелм Савар през 1825г в книгата си "Physiologie du gout” за причините на надебеляването: "След като вземем за доказан факт, че трупането на мазнини в хората и животните е причинено от брашното и въглехидратите, можем да кажем, че повече или по-малко намаляването на храните с брашно и въгл.(точния термин е "starch”) ще доведе до отслабване".
Брей, какви умници имало навремето :)
През 1862г. един много дебел майстор на ковчези на име Уилям Бантинг, който оглушавал, се консултирал с тогавашния спец. по уши д-р. Харви. Съветът е ясен: "Намали въглехидратите". За една година мистър Бантинг отслабнал с 25кг. Майсторът на ковчези бил толкова впечатлен, че написал една брошурка, в която пишело: "..Бях посъветван да избягвам възможно най-много хляб, захар, бира и картофи, които преди това ми бяха любими. Моят съветник ми каза, че тези храни съдържат въгл.(”starch”) и захари, които карат тялото да прави мазнини...."
Да живее народната медицина.
Между 1920г и 1930г Уилям Прайс и съпругата му Флоранс, предприемат пътешествие за да изследват примитивни племена. Уилям, по професия зъболекар, бил много учуден от факта, че примитивните народи не страдали от нито един развален зъб. Г-н Прайс забелязва, че само една "модернизирана" генерация е достатъчна за да започнат болести по зъбите. Без изключение Прайс отбелязва, че хора консумиращи главно месо, мляко, необработени зърнени култури и зеленчуци били най-здрави. Откритията си публикува в книгата Nutrition and Physical Degeneration. Въпреки че Прайс не препоръчвал директно намаляне на въглехидратите, той съветвал да не се ядат сладки, хляб, сладкиши и каквито и да е храни минали през неестествена обработка. Д-р Прайс споделя загрижеността си, че ако човечеството не се върне към древния начин на хранене с мазнини и животински продукти, то е обречено на здравен упадък. Огранизация на неговото име и до днес критикува Американската Асоциация на Кардиолозите заради високовъгл. препоръки.
Сега да обърнем внимание на Вилхялмур Стефансон - Исландец по рождение, физик и антрополог. Стефансон прекарва 15 години на кон и на шейни изучавайки ескимосите в Канада. Той живее, облича се и яде като ескимосите. Стефансон забелязва, че освен спорадичните горски плодове, съхранявани в китова мас, ескимосите се хранели само с животински храни. Въпреки "странното" си съществуване на животинска храна, ескимосите не страдали от нито една от болестите на "цивилизацията". Ескимосите не знаели какво е това повишено кръвно налягане, инфаркт, удари, рак. Това което смаяло Стефансон е, че ескимосите не страдали от наднормено тегло, въпреки че хапвали предимно мазнини. Жените ескимоски не страдали от типичните женски проблеми: трудно раждане с усложнения или проблеми с кърменето. Стефансон отдал част от откритията си на отдалечеността на ескимосите от цивилизацията. След като се връща в Щатите Стефансон публикува откритията си в книгите The friendly Arctic, Not by Bread Alone и The Fat of the Land. В последната си книга Cancer, Disease of Civilization Стефансон споделя наблюденията си, че Ескимосите никога не страдали от рак, преди досега им с цивилизацията и въглехидратите. Цивилизованите ескимоси в наши времена страдат от всичко от което не са страдали: повишено кръвно налягане, инфаркт, удари, рак. Като антрополог Стефансон отбелязва, че преди Ледената Ера хората са живяли изцяло на животински храни.
Реакцията към книгите на Стефансон са доста смесени. Великите умове на тогавашното време са се заели със задачата да докажат ролята на витамините и атакуват Стефансон, че не може да се живее здравословно без пресни плодове и зеленчуци. За да отговори на критиките Стефансон и партньорът му в пътешествията Карстен Андерсън решават да подложат себе си на експеримент. Андерсън, който по рано приключва с пътешествията и се заселва във ферма във Флорида е току що яко надебелял от типична високовъгл. диета. Двамата са приети в болницата Белувил в Ню Йорк през 1928 под ръководството на тогавашно светило на метаболизма д-р. Юджин Дюбоа. Експериментът се състои от диета на месо без нищо друго. Експериментът се наблюдава от група учени от Европа, които случайно са били в Ню Йорк за някаква конференция. Те остават още няколко седмици в Ню Йорк, защото са сигурни, че двамата "пациенти" ще развият симптоми на авитаминоза заради липсата на плодове и зеленчуци в диетата.
В следващите няколко месеца само на месо никой от двамата не развива никакви симптоми на каквато и да е болест или здравни проблеми. Стефансон от време на време излиза от болницата, но се придържа към диетата, докато Андерсън е закотвен в болицата под зоркия поглед на д-р. Дюбоа. Андерсън прекарва 1 година само на месо, и вместо да се разболее, се чувства страхотно добре и загубва дебелия слой подкожни мазнини. След края на експеримента Дюбоа казва: "Най-забележителното, което се случи по време на експеримента, е че нищо забележително не се случи".
Тогавашния научен свят знае за експеримента, но нищо не прави по въпроса освен да предложат нисковъгл. диета за отслабване. Стефансон яде така до края на живота си. Той е убеден в ефективността на тази диета не само за отслабване, но и за лекуване на болестите на "цивилизацията".
За съжаление учените след Стефансон не обръщат внимание на здравословните ефекти от нисковъгл. диета.
Първата книга изцяло концентрирана върху здравословния ефект на нисковъгл. диети излиза през 1967 с автор Волфанг Лутц. За съжаление е издадена само на германски език. Волфанг Лутц пише за клиничния си опит с нисковъгл. диета и магическият и ефект върху много болести. Следват книги на Джон Юдкин, Херман Тарновър, Бари Сиърс, Михаел и Мери Иидс, Роберт Аткинс, Ан Луи Гитлмън. Какво е най-важното от тези книги - високовъгл. диети причиняват рак, проблеми със сърцето, вдигат холестерола, диабет, вдигат нивото на триглицериди в кръвта и много много други. Повечето излекувания са по-скоро анекдоти отколко научно изследване, но посланието е твърде силно и неприятно за Американската Асоциация на Кардиолозите.
Засега няма ясна теория как точно нисковъгл. диета подобрява здравето. Съществуват обаче много емпирични и статистически анализи, които недвусмислено сочат, че това е най-здравословния начин на хранене. Някои казват, че това е диетата, която сме яли хиляди години преди появата на селското стопанство. Други свързват лошите въгл. със секрецията на инсулин. Няколко изследвания сред дълголетници, които съм чел наблягат на факта, че има всякакви дълголетници - пушачи, непушачи, пияници, активни, неактивни, но общото е високата чувствителност на огранизма към инсулин, което значи, че при тях малко инсулин върши същата работа, както по-големи дози при недълголетниците. Лошата чувствителност към инсулин се свързва най-вече с хапването на въгл. и особено на захар.
Заболяванията от рак са по-рядки при нисковъгл. начин на живот. Учените го обясняват с това, че раковите клетки се хранят и размножават с глюкоза, а при нисковъгл. диети няма много глюкоза за папане :)
Други статистически данни свързват недостига на мастноразтворимите витамини в кръвта като силен статистически фактор за инфаркт. Мастноразтворимите витамини са в пиковите си стойности при диети пълни с животински продукти. Мастноразтворимите витамини са мощни антиоксиданти.
Вредят ли наситените мастни киселини(saturated fats)? Лошата им слава тръгва от глупавата измислица за холестерола. Истината е обратна: наситените мастни киселини са най-полезните мазнини. Нека да цитирам д-р Лутц: "Изследванията напоследък отдават голяма роля на антиоксидантите, но никой не отбелязва, че наситените мастни киселини за разлика от ненаситените не се поддават на окисление. Наситените мастни киселини не изискват второстепенна молекула, като например антиоксидант, за да се премахне негативният ефект от окислението. Наситените мастни киселини са най-полезните мазнини".
Ами вегетарианството? В едно скорошно проучване на смъртността между жени вегетарянки(високовъгл.) и жени на типичната смесена диета(от всичко по-малко), смъртността при вегетарианките е по-голяма при всички възможни причини. Вегетарянството е висша степен на мазохизъм и нездравословие според докторите привърженици на нисковъгл. диети. Аз съм ЗА! Ако не беше така Стефансон и Андерсън да бяха пукнали от месо.
В друго изследване на д-р Александър Лийф върху най-дълголетните жители на Япония, тези от Окинава, докторът твърди, че най-много калории в диеата им идва от свинско месо и неговите продукти.
А най-смешното от цялата история е, че нисковъгл. диета намаля лошия холестерол и увеличава добрия, точно обратното на това което се опитват да ни убедят привържениците на теорията за холестерола. Теорията за холестерола е смехотворна, както ви обяснихме, но дори и да е вярна нисковъгл. диета пак е най-добрия начин за намаляне на холестерола :)) ;)) 8:)
Още веднъж нашите препоръки. Яжте 20-40% протеини, под 20% въглехидрати(до 60-100гр) и останалото мазнини. Ако искате да отслабвате яжте в умерен калориен дисбаланс, като коригирате калориите, които консумирате в съответствие с намаляването на теглото ви. Ако искате мускули хапвайте повече. Ако почнете да трупате мазнини намалете калориите. Ако ги намалите прекалено много ще забавите мускулния разтеж. Така че намерете горе долу най-подходящия прием на храна с експериментиране. Дори да хапвате повече с нашата диета лесно после ще свалите мазнините без да жертвате мускули.
Няколко практически насоки. Нисковъглехидратните храни са малко по-скъпи от въгл. Качеството си идва на съответната цена :) Не прекалявайте с протеините, иначе тялото ви ще огладнее за мазнини. Яжте месо, кашкавал, сирене, яйца, заквасена сметана, по-малко мляко, ядки и зеленчуци(ако не ви се ядат не яжте), и ограничавайте плодовете, сладоледа, картофи, хляб, грах, ориз и другите въгл. храни. Гледайте етикетите за състава на храните. Ако искате да проверите нещо ето ви адреса на най-голямата база данни в интернет: http://www.nal.usda.gov/fnic/cgi-bin/nut_search.pl Ако огладнеете и искате да си набавите много и евтини мазнини хапнете малко сланина или заквасена сметана "Данон". Алкохолът е позволен стига да не бъка от въгл както да речем е ликьорът. Червеното вино е полезно. Диетата е достатъчно мощна за да спрете да давате пари за добавки. Парите за храна!
Дали ще направите избора да промените живота си е ваша воля. Аз се храня така, както препоръчвам и се чувствам страхотно(след адаптацията). Знам още 20-ина хора на същата диета от форумите в Интернет и успеха на диетата е 100%. Неуспелите на нисковъгл. диета просто ядат повече отколкото харчат, защото си мислят, че им е позволено, както ги заблуждава д-р. Аткинс:) Дори да не се интересувате от фигурата си помислете за здравето. Тази диета е оптимална във всички аспекти на здравето и физиката.
[
Next Thread |
Previous Thread |
Next Message |
Previous Message
]
| |
Feedback: 